Лицата зад ТУЕС: леля Снежи

В този брой решихме да ви разкажем за портиерката на нашето училище – Леля Снежи, или както всички я наричаме – „шефката“. Тя знае всичко, което се случва в училище – не случайно е получила прякора си. Каквото и да я попиташ, тя има отговор, винаги е усмихната, готова да помогне и да даде съвет.

 

“Мила редакция, мили редактори,
много приятно се изненадах за интервюто.
Докато отговарях на въпросите, връщах лентата назад и си припомнях толкова хубави моменти с учениците!
Стана ми много мило!”

 

1.   От кога работите в ТУЕС и как попаднахте тук?

Завършила съм СПТУ по Електротехника и Икономическия техникум в София.

Работила съм на различни места, като две години се занимавах със студенти в “Студентски град”, а през 1995г. дойдох в ТУЕС.  От тогава до сега съм портиер в училището.

 

2. Винаги успявате да сте слънчева, позитивна и да се грижите за нас! Как успявате?

Винаги като пристигна на работа гледам да съм приветлива, но и характера ми е такъв. Обичам природата, разходките, весели компании – все неща, които ме зареждат позитивно! Гледам да съм максимално точна и отзивчива и учениците ми отвръщат със същото. Но  ми е трудно да се опиша, а за другите хора не пропускам да подчертая и най-малкото хубаво в тях, да ги поздравя сутрин, за да  им бъде лек деня и да ги заредя с настроение! С всеки си намирам приказката.

 

3.   Какво е любимото Ви занимание, когато не сте на работа?

Обичам спорта, музиката, колектива и много природата, затова мога да разговарям по всякакви теми. Обичам да общувам с различни хора, да съм сред семейството си. Купонджийка… душата на компанията!

 

4.   Какво мислите за туесарите?

Туесарите са подбрани момчета и момичета, които се доразвиват и стават много интелигентни и начетени хора, за което аз се радвам от сърце! Поздравявам всички бивши и настоящи ученици на ТУЕС!  По имена може и да не съм ги запомнила, но съм голям физиономист и съм запазила спомен за всеки един от тях. И до днес продължавам да се интересувам кой как се е реализирал.

 

5.   Как се справяте с толкова много момчета в нашето училище?

Доста випуски изпратих, доста любов и обич посях и предадох на децата. Първата задача, която си поставих, е да не допускам в тази трудна възраст да тръгнат по лош път. Дори когато им се карам остро, аз ги обичам майчински. Още от самото влизане в училище, на първия учебен ден, започвам да помагам на учениците да свикнат с новото мислене – като колежани, и новите изисквания. Обяснявам им, че вражда и бой между учениците, не се допуска.

В следващите години те постепенно отстраняват лошите си навици и пропуски. Е, разбира се, и аз им напомням чат-пат. След това нямам грижи и много често използвам израза “Всички забележки са си ги взели в осми клас и повече няма нужда да им напомням.”.

Често се случва едва да дочакам междучасията,  за да контактувам с учениците. От тях научавам много нови неща. Денят ми минава неусетно, спокойно и весело.

С децата постигам успехи и се справям лесно. Гледам да бъда максимално отзивчива и те ми отвръщат със същото.

 

6.   Разкажете някоя забавна случка с ученици?

Имам много случки и много весели спомени от различните випуски.

Играла съм мексиканска вълна и всякакви други забавни игри с учениците, за да ни минава леко времето. За тях съм като приятел, на когото могат да споделят всичко.

Много бях шокирана веднъж: стоя с Френски на терасата, когато учениците си тръгват и тогава те ми казват “Довиждане, шефке!”, аз, естествено, се притесних, а Френски ми каза “Не се притеснявай, поздравът е за теб.”. Изживявала съм много различни и забавни ситуации. Най-обичам моментите, когато съм заедно с учениците на терасата и най-страдам, когато се разделяме. Когато са в осми клас са плахи и неуверени, а в дванадесети – пеят с пълно гърло. Не мога да се сдържа, когато гледам една гора от млади мъже и жени, жизнени и щастливи. Тогава връщам лентата назад и с радост си припомням всички ситуации, които сме преживели заедно, тъжни и весели. Най ми е мъчно, когато някое дете реши да се премести по една или друга причина.

 

7.   Какво ще си пожелаете за новата година?

За новата година си пожелавам много здраве, щастие и интересни моменти, а на учениците – да бъдат разумни и да имат отлични успехи не само в училище, но и извън него!

 

Весели празници!

Публикувана на 21 декември 2012 от Камена.