Лицата зад ТУЕС – Йордан Попов

В този брой ще Ви представим преподавателя по Импулсна и Цифрова техника – Йордан Попов. Сред учениците е известен като един строг, но справедлив преподавател. За него всички говорят с респект и благодарност за огромните знания, които са получили.

 

От къде дойде страстта Ви към техниката ?

От малък обичам да се занимавам с техника. Първия поялник си купих, когато бях в четвърти клас, а в пети сглобих първия си детекторен радиоприемник. Тогава радиотехниката беше модерна наука. :)

 

Къде сте завършили Вашето образование ?

Интересът ми към техниката ме подтикна да кандидатствам в Техникума по електротехника в Горна Оряховица. Там завърших средното си образование.След това служих 2 години в армията, конкретно в ракетни войски, където много ми помогнаха познанията ми в сферата на електрониката.Още преди да вляза в армията, бях приет във Висшия машинно-електротехнически институт или днешния Технически университет и през 1977 го завърших.

 

Къде сте работили преди да дойдете в ТУЕС ?

Веднага след като завърших, отидох да работя в един завод, където се произвеждаха машини с цифропрограмно управление. Първоначално започнах работа като настройчик, след това станах конструктор, а накрая бях ръководител на група за разработка на нестандартно оборудване. Тази група се разви до голям екип от хора, някои от които и до днес работят в най-престижните фирми в България, занимаващи се с цифрова техника.През 1982 станах научен сътрудник в институт и се занимавах с разработка на нестандартно технологично оборудване и по-специално, с разработки в областта на лазерната техника. Там работихме с екипи от различни страни: Чехия, Германия, тогавашния СССР.

 

Как разбрахте за ТУЕС и започнахте да работите тук ?

Синът ми имаше интерес към компютрите и когато завърши 7 клас през 1991 г., кандидатства и беше приет тук. В последствие ми предложиха да започна да преподавам и аз се съгласих. Тук е моментът да кажа, че нещата, които преподавам, са така подбрани, че ако човек упражнява тази професия, те със сигурност ще му потрябват. Програмата, в сегашния си облик е доста тежка, изисква много труд и затова трябва да се учи системно и да не се пропуска нищо, защото всичко е свързано помежду си.

 

Какво мислите за учениците и как се справят с материята, която преподавате ?

Оценявам старанието и положения труд на нашите ученици, но не мисля, че програмата е разпределена рационално. Трудно е съвременната електроника да бъде овладяна за предвидените часове в училище. Има много незасегнати теми и затова е препоръчително учениците да полагат сами усилия да се запознаят с тях. Трябва да бъде отделяно повече време на електронните измервания, запознаването с елементната база и технологиите за създаване на електронните изделия.
Нашите ученици и особено тези, изучаващи Хардуер и Компютърни мрежи, излизат с много добри теоретични знания, но с никакви практически. Затова всеки ученик, който иска да се занимава с тази професия, е хубаво да си купи инструменти и готови схеми. Да си ги сглоби, да експериментира, даже и да ги изгори, защото така се учи тази професия. Ако всичко става без трудности, значи нищо не си научил.

 

С какво обичате да се занимавате в свободното си време ?

Обичам природата. Обичам да ходя на риба, на лов. Друго любимо мое занимание е дърворезбата.

 

Разкажете ни някоя забавна история, свързана с електротехниката ?

Ами по времето на сухия режим в СССР бяхме в един институт за авиационни двигатели в Москва. Докато ни развеждаха, научихме, че местни учени са си направили машина за варене на водка с микропроцесорно управление, която била открита от властите след като предизвикала пожар.

 

На какво се дължи изключително строгото ви отношение към хората, които се опитват да преписват ?

Според мен всеки трябва да играе по правилата. Да може и да печели, и да губи. За мен е по-достойно да си признаеш, че не знаеш или не искаш да учиш тази наука, отколкото да се опитваш да мамиш.

 

И накрая, какво бихте посъветвали нашите ученици ?

Да се занимават повече с практика, на хартия всичко става !

Публикувана на 26 ноември 2013 от Михаил Кирилов.