Лицата зад ТУЕС: Валентин Иванов – “Бобината”

В това интервю, ще ви представим дългогодишния преподавател по електротехника, г-н Валентин Иванов. За него може да се каже, че всички ученици, които са били под неговото преподаване сега съжаляват, че тези времена са отминали. А всички ученици, които не са присъствали дори в един негов час, съжаляват за това. Един много весел и позитивен не само учител, но и приятел.

 

1.Разкажете за Вас преди ТУЕС?
Еми бях студент.

 

2.Как се озовахте в ТУЕС?
Преди това работех като проектант на машиностроителни машини. След това издържах конкурс за асистент и така се озовах тук.

 

3.Как получихте прякора си – “Бобината”?
Случи се, когато преподавах на випуск 94. Говорех им за бобини и ми го измислиха, но не знам кой точно. По-интересно е как започнах да си празнувам имения ден. Първият ми випуск, за да нямат час, ми подариха едно шампанско, опаковано в целофан. Много харесах подаръка и оттогава го празнувам.

 

4.Вие носите наградата “Най-практични съвети”, за какви съвети става въпрос?
Съветите ми винаги са били как да консумираме по-малко ток, не как да отчитаме по-малко.

 

5.Разбрахме, че имате цветарски магазин. Това означава ли, че обичате цветята?
Да, обичам ги, но магазинът не е мой, а на жена ми. Аз съм повече търговец, отколкото цветар.

 

6.Как се промениха училището и учениците през годините?
Да ви призная, става все по-трудно да задържиш вниманието на учениците. Затова съм известен с моите съвети. Разказвам им за приложението на предмета в ежедневието, за да ги грабна, но най-трудната част е да им задържа интереса.

 

7. Вярно ли е, че Вие смятате по-бързо с калкулатор за 70 стотинки, отколкото ученик с телефон за 700 лева?
Не. Идеята ми е била да покажа, че не е важно колко струва едно нещо, а как го ползваш.

 

8.Вие сте били и класен ръководител на много випуски. Кой от тях ви допада най-много?
Аз не деля учениците. Идеята ми винаги е била да помогна на повече хора да завършат. Разбира се, по-лесно ми е било със софтуерните паралелки, защото там се събират по-присъстващи ученици.

 

9. Кои са най-големите бисери, които сте виждали на контролно?
Не си ги записвам. Може би когато давам пример с рейс 280, за да обясня какво е съпротивлението,и точно това ми се написа в контролното. Мисля, че най-големият бисер беше изречението накрая на контролното: “Дотук спирам, че повече не знам. Чао.”

 

10.Колко трябва да е дълъг кабелът, за да не те удари ток?
Много готин въпрос! Не е важно колко е дълъг кабелът, а колко ти е остър ума. :)

 

11.Занимавали ли сте се с нещо друго освен с електротехника?
През тези 23 години съм се занимавал с много неща, все свързани с търговия. Между другото с електротехника най-малко съм се занимавал.

 

12. Правили ли сте нещо военно в казармата, или просто сте циклили паркети и сте ремонтирали бойлери?
Ако смятате стрелбата с автомат за нещо военно, правил съм го, но знаете ли колко километра трябва да изминеш, тичайки, и след това направо ти се отщява да стреляш. Не това се помни от казармата. Там се учиш как да оцелееш между много хора с различни потребности, интереси, образование и интелект.

 

13. Кой е най-хубавият ви спомен от времето, когато сте били студент?
За едно лято отидох на бригада, море и екскурзия. С жена ми обиколихме Източна Европа за един месец само с 30 лева и раници на гръб. :)

 

14. И накрая, какво бихте посъветвали нашите ученици?
Съветвам учениците на ТУЕС, а те са предимно момчета, да си намерят колкото се може по-рано половинка, защото с половинка живота става някак по-весел и топъл. :)

Публикувана на 16 май 2013 от Маргарита Илиева.