Лицата зад ТУЕС – Ваня Георгиева

Този месец обект на нашето интервю е Ваня Георгиева. Тя е учителка по български език и литература в ТУЕС вече трета годинa, в момента преподава на випуск 2018.

1. Госпожо Георгиева, какви бяха ученическите Ви години и още от тогава ли имахте интерес към литературата?
Прекрасни. Литературата винаги е била предпочитана територия за изява, което не ми попречи да завърша с отличен успех техникум Ломоносов, който сега е една професионална гимназия с дълго име. Шегувахме се, че в духа на патрона там цари подчертано енциклопедична атмосфера. Всички имаха възможност да изявят своите и технически, и хуманитарни, и спортни възможности. Прекрасни преподаватели по всички дисциплини, без значение в коя област. Имаше и много ученици, с които е изключително приятно и днес да се виждаме. Така че, както вече казах, ако трябва да опиша с една дума ученическите си години, тя е – прекрасни.

2. Според вас след 89-та изгубила ли се е тази енциклопедична атмосфера?
Такива процеси надали могат да се свържат с една конкретна година или ситуация. Това е някаква тенденция, някакъв процес. А може би не е необходимо да има подобна атмосфера. Но това, което ме притеснява е, че днес много от учениците учат отделните дисциплини сами за себе си. Сякаш те нямат пряка връзка с други. А дори отделни теми от един и същи предмет се усвояват за момента, за изпитването, за теста и след това много бързо файловете се изтриват, което си е притеснително.

3. Какво според Вас провокира това?
Може би целеполагането. Дали да осмислиш и овладееш тази материя и тя да стане твое свободно пространство за изява, или да изкараш една оценка. Въпросът вероятно е комплексен. Може би мотивацията за мнозина липсва. С изключение на случаите, в които отговорното отношение е изградена позиция още в семейството. Понякога имам чувството, че някои ученици присъстват в училището така, сякаш правят услуга на някого, а не мислят, че в крайна сметка работят за своето бъдеще.

4. Как решихте да следвате българска филология?
Вероятно надделя онова специфично нещо, което всеки от нас носи, и изкушението от словото, което до 8 клас никак не беше малко. Възможността да работя пак в областта на литературата и в техникума, доведе до изкристализиране на това решение.

5. Защо след като от малка се имали такъв интерес към литературата сте решили да влезете в техникум?
Не мога да кажа, че литературата беше единственият интерес. Имах участта на доста ученици, на които им се удаваше всичко и те не знаеха какво точно да изберат. Дори имах една невероятна преподавателка до 8 клас по физика и свързвах своето бъдеще с този предмет. Но това вече е ролята на личността, която се изправя пред учениците. Все пак техникумът дава и професия. Възможността да имаш професия след средното образование беше допълнителен фактор.

6. Как започна учителската Ви кариера? Било ли Ви е трудно в началото?
Даже не бях сигурна, че ще продължи. Както се казва, влезнах в учителската кариера за малко и останах завинаги. Преди всичко смятам, че това е една огромна отговорност и в първите месеци не бях сигурна дали ще издържа на тази отговорност. Освен това много се притеснявах, когато след направена забележка от моя страна, ученикът ме запита „Какво правя госпожо?”. Отварях широко очи и се чудех, толкова ли не е ясно, че поведението му е в нарушение на етичните норми. При един такъв случай в първата година не знаех дали на другия ден искам да премина прага на училището, но всичко това остана далече в миналото. Радвам се, че се затвори веригата и потече ток учител – ученик. Ние станахме едно цяло и аз съм благодарна на учителската си професия, защото тя ме срещна с много качествени, страхотни момичета и момчета. Искрено удоволствие е за мен е, че с голяма част от тях и до ден днешен сме приятели, независимо в която точка на планетата се намират.

7. Вие сте учител, който редовно приема студенти тук да преподават на учениците. Смятате ли, че е полезно за тях, а и за нас? Какви са отзивите?

Преди всичко се радвам, че имам възможност да преподавам в ТУЕС, защото се срещнах с много интересни и мислещи ученици, които имат отношение към словото и художествения продукт. Това не е само моя оценка. Трета година тук идват стажанти, които се изправят пред вас и са с много хубави впечатления. Една от преподавателките от университета заяви, че влизайки в това училище, се е наложило да коригира представите си за водещи училища в София. Аз съвсем не искам да подминавам този факт, защото вие сте с техническа насоченост, интересът ви вече е ориентиран в някаква степен. Но фактът, че повечето от вас развиват мисленето си, ви прави убедителни и в часовете по български език и литература. Смятам, че една от задачите на този предмет е човек да изгражда умения за отстояване на позиция по един изключително коректен и спокоен начин.

8. Знаем, че инициирахте първото участие на ТУЕС в ученическите дебати. Разкажете малко повече за това.
С голямо удоволствие проведох в осми клас обучение, в резултат на което се подготвиха ученици и направиха един дебат с училището към немското посолство. Искам да подчертая, че нашият отбор се състоеше от осмокласници, а техният – от единайсти клас, но по никакъв начин нашите ученици не отстъпваха на своите опоненти. Искрено съжалявам, че в седмичното разписание не винаги съвпада началото или краят на часовете за учениците от различните паралелки в 10 клас, за да можем да продължим работата, защото има възможности за изява. Но за мен не е толкова важна изявата в едно или друго състезание, колкото изграждането на умения, които ще бъдат изключително полезни за вас дори не толкова като ученици, колкото във вашата дейност по-нататък, като зрели личности. Защото рефлективната мисъл на никого не е излишна. Неслучайно в редица училища в Европа и САЩ „дебати“ е популярна форма на СИП точно заради уменията и качествата, които младият човек изгражда у себе си благодарение на тази интелектуална игра. Тя дава изключително добри резултати и причината да се занимавам с дебати повече от 17 години е, защото виждам чудесните резултати в израстването на учениците. Ще се радвам, ако успеем през втория срок да продължим, защото не обичам да се отказвам от започнати полезни неща.

9. Какво бихте пожелали на учениците от ТУЕС като за финал?
Не знам дали не го пожелавам повече на себе си. Но ако го пожелая на себе си, това означава, че го пожелавам и на учениците. Да бъдете по-мотивирани, да има малко повече амбиция у вас (но с покритие). Защото за мен лично хората, пред които се изправям, са над средното ниво, но сякаш една част от учениците не го осъзнават или им е по-удобно да се отпуснат по течението. Ако човек уважава себе си, трябва да работи да се изяви в по-добра степен. Иска ми се повече да си вярвате, че това ви е по силите, защото то е.
Вяра и работа, много работа!

Публикувана на 1 март 2016 от Боян Димитров.