Да следваме пътя на мечтите... или как да станем ученици на ТУЕС

Как се влиза в ТУЕС? На този въпрос може да бъде отговорено по два начина. Накратко - влиза се с желание. :)

Надълго обаче нещата не са чак толкова розови. Влизането в ТУЕС е предизвикателство, което си заслужава. В днешно време е по-лесно от преди, защото вече няма изпит по физика, който на времето спъна автора на тази статия да влезе на по-предно място от 10-то в листата. :)

Всички подробности можете да откриете в сайта на училището, раздел “Прием” под “Актуална кампания”,където се намират всички важни дати и документи, които изискваме, за да Ви допуснем до конкурса за прием. След това всичко е въпрос на оценки и късмет.

Нека в рамките на тази статия да разгледаме два индивида - ученика А и родителя Б. За да избягаме от математическия контекст и да се доближим до свободната реч, ще ги кръстим Ачо и Биба :)

Ачо е ученик в 7-ми клас на гимназия "Хикс", която се намира в град Зет, запален е изключително много по компютри, програмиране и роботи. Мечтае си някой ден да притежава собствен комплект Arduino, който да програмира като малка количка, която да може сама да избира своя път в сложни лабиринти. Но Ачо все още е твърде малък, за да се справя сам със сложните електронни схеми и за съжаление не е чак толкова добър в програмирането.

Затова един ден, докато разцъква в Интернет, случайно попада на Facebook страницата на ТУЕС. Влиза в сайта и моментално е пленен от нещата, които се изучават в нашето училище. Развълнуван, той се обажда на майка си Биба и й разказва за своята идея - след седми клас да кандидатства в ТУЕС. Майката, заета с работата си, харесва идеята, но се притеснява, че това е частно училище и че няма да може да си позволи да изпрати Ачо да учи в него. Затова търси в любимата ни търсачка за ТУЕС и веднага попада на сайта. С изненада открива, че училището не е частно и вечерта двамата със сина й разглеждат отново уеб страницата, като същевременно си създават кратък списък със задачи, които трябва да изпълнят, за да бъде всичко наред и Ачо да влезе там, където иска.

Можете да свалите техния списък в PDF формат тук.

Майката и синът посещават училището в София, след като са минали да хапнат по меню в McDonalds и след дълъг и забавен разговор с портиерката си тръгват с усмивки. Попитали са за специалните курсове по математика, които се организират от Техническия университет, но в крайна сметка преценяват, че Ачо ще се справи и без тях. Леко са разочаровани от фасадата на училището, но Ачо настоява, че при наличие на пет компютърни кабинета сградата отвън му е последна грижа. Следва бавна разходка в Борисовата градина, през която майката и синът обсъждат впечатленията си. По време на пътуването обратно към град Зет момчето се замисля как мечтата му да си построи робоколичка се приближава все повече до реалността.
Времето минава бързо и Ачо става все по-развълнуван. Той се притеснява дали с майка си ще съумеят да предадат всички документи преди крайния срок – 31 май 2012 г.

За щастие успяват, националните изпити са минали и остава великият изпит по математика, който ще се състои на 2ри юни 2012г. В деня на събитието Биба и Ачо пристигат пред Ректората на Техническия университет в София по-рано от очакваното. Времето е приятно, макар и да се усеща сутрешния хлад. Биба пие кафе, а Ачо нервно обикаля около нея, мислейки си колко много други ученици са се явили за същия изпит. В чантичката си той носи три химикалки, молив, острилка, гумичка, линия и транспортир, бутлка минерална вода и млечен шоколад.

До тях на пейките стоят Стефчо и неговия баща, като ситуацията при тях е същата. Двете момчета се заговарят и се оказва, че имат сходни интереси. Стефчо много живо се интересува от платки и транзистори, обяснява за тях с ентусиазъм, а Ачо пък споделя успехите си в писането на код, макар и под формата на малки скриптчета. Оказва се, че и Стефчо не е от София и също е пристигнал само заради училището. Родителите им отстрани обсъждат колко е хубаво, че двамата вървят по пътя към мечтите си, без да се налага да напускат родината си. Обсъждат ситуацията с жилищата и се оказва, че и двете семейства няма къде да изпратят децата си да живеят, докато учат в София. На двете момчета им хрумва, че би било страхотно да си разделят една квартира. Отговорът от родителските лица е както винаги: “Ще си помислим...”. :)

Вратите се отварят и всички се разпределят по зали. За жалост Ачо и новият му приятел не са в една зала, но хубавото е, че са обменили координатите си и ще могат да продължат да си говорят през лятото. Покрай Ачо настъпва гробна тишина с изключение на няколко малки групички в аудиторията, които тихичко си шушукат, защото се познават отпреди. Изпитният вариант се изтегля и времето започва да тече. След 2 часа и половина Ачо излиза радостен от сградата, посрещнат от топлите слънчеви лъчи и топлата майчина усмивка. Изпитът е минал добре, Ачо е доволен от себе си. Биба е щастлива и двамата заедно отиват да се почерпят в сладкарница “Неделя” на Плиска.

Скоро класирането излиза на сайта на училището и Ачо с радост открива, че е влязал на 35-то място още при първото класиране. Но не открива Стефчо преди червената линия. Още един скрол надолу и се оказва, че той е на 124-то място. Скоро двамата се засичат пред ТУЕС, след като са разпитали подробно за класиранията и Ачо се е записал. Стефчо го успокоява, че е 99% сигурно, че ще влезе. Покрай тях минават някои от по-големите ученици в ТУЕС, които им подвикват “Не влизайте в това даскало...”, но са прекъснати от един от преподавателите, който успокоява двете момчета, че по-големите просто не искат да имат конкуренция пет години по-късно :)

И наистина, и Стефчо се записва в ТУЕС. Лятото минава бързо и следващата среща на двете момчета е на 9-ти септември в новата им квартира в ЖК Младост, до която живее близък приятел на бащата на Стефчо, който е обещал да се грижи за момчетата.  Родителите на Ачо и Стефчо им обещават, че ще ги посещават редовно, но все пак трябва да свикнат да се справят самостоятелно.

Така идва и началото на учебната година - 15-ти септември. Денят не е особено приветлив, но всички са усмихнати, което само по себе си кара двора на ТУЕС да засияе. Класовете са разпределени и двамата приятели се оказват в един и същ клас.

Така пет години по-късно двете момчета получават специални покани да посетят завода на Great Wall в Ловеч, за да обсъдят предложения за работа, която включва разработване на автоматична система за спиране при вероятност от катастрофа, която да бъде внедрена в новите модели на марката, включваща изработка на специални сензори и софтуерното им управление. И така изведнъж малката робоколичка, която се предвижва в лабиринти, без да се блъска, пораства :)