Едно тридневно приключение в центъра на София...

За поредна година ТУЕС участва във Фестивала на българското образование, който този път се проведе на открито на площада пред Националния дворец на културата. Училището ни присъства с два щанда - един точно пред централния вход и друг, намиращ се на алеята до големия паметник. За наши представители бяха избрани повече от 20 текущи и завършили ученици, които доста се забавлявахме на 20, 21 и 22 април.

Самото приключение започна доста по-рано, още в началото на месеца, когато започнахме да организираме всичко, свързано с голямото събитие. Подготвихме купища рекламни материали, инструктирахме нашите представители и изпихме обилно количество кафе през дългите нощи, докато изпипвахме всички детайли около Фестивала.

Резултатът беше страхотен. Но за това после, първо да ви разкажем какво се случи през трите дълги дни, изпълнени с изненади.

20 април, 9:00. Хладна петъчна утрин. Отборът се събра пред централния вход на НДК. Всички бяхме обвити до уши с дебели якета, под които се подаваха отличителните ни лилави тениски. Всеки държеше по чаша топло кафе, от което излизаше пара и събуждащ аромат. Окопитихме се и бързо двата щанда бяха запълнени с шарени плакати, купища визитки, стабилно количество техника и кабели. Слънцето най-сетне се показа и хората започнаха да щъкат напред-назад пред НДК. Всички реагираха изненадано на надписите “Хайде да се кримпваме” и немалко се спъваха в LEGO роботите на нашите приятели от училището по роботика Robopartans.

Кримпването, колкото и странно да звучи, всъщност е поставянето на RJ-45 конектора на стандартен UTP кабел, което е една не-чак-толкова-сложна процедура, на която научихме много хора. Всички бяха изключително доволни след като кримпнеха своя кабел и още повече, когато го получаваха от нас като подарък. Много родители наблюдаваха с учудване как децата им се справят по-добре от тях с пипкавата работа, но така де, технологичното поколение превзема света :)

LEGO роботите пък още първите часове на първия ден се настаниха в своя територия, която беше маркирана с множество надписи “Внимание, роботи!”. Малките деца изключително много им се радваха, а по-възрастните бдително оглеждаха за хора с дистанционни, които да управляват роботите, но не откриваха такива. Често възкликваха: “Нима тази машинка мисли сама?!”. Получаваха само утвърдителни отговори и си тръгваха впечатлени. Дори на единия от щандовете, хората често се отбиваха в съседния щанд на друго известно столично училище, които с лека завист признаваха, че “роботите са при ТУЕС” :)

Освен LEGO роботите, около нашите щандове бръмчаха и такива, базирани на отворената платформа Arduino. Един от тях, конструиран като танк, бе разхождан от учениците ни пред НДК, като на Bluetooth антенката му гордо се развяваха две визитки на ТУЕС и привличаха още повече стъписани погледи.

Други “атракции”, които предлагахме на нашите щандове, бяха лаптопи и таблети с игри, писани от ученици на ТУЕС. И малки, и големи “разцъкваха”, а когато им се споменеше, че и те могат да създават такива игри, веднага прибираха визитка на нашето училище. Случваше се дори да се връщат да поиграят още малко и ние с усмивка им отстъпвахме “горещия стол”.

21 април, 9:30. Слънчева съботна сутрин. Отново всички са с кафета и закуски, които бързо бяха заменени от сладкодумни разговори с хора на най-различни възрасти. Отново на площада пред НДК щъкаха ученици с лилави тениски, на чиито гърбове от километри се отличаваше логото на ТУЕС. В края започнахме да се сравняваме с телетъбиси, но важното бе, че си личеше, че сме отбор. И наистина, всички с голям ентусиазъм разказвахме за нашето училище, дори ни излъчиха в телевизионния ефир (няколко пъти). Потоците от хора, изненадани от постиженията на нашето училище, продължаваха да минават покрай шатрите. Скоро обаче, ние бяхме изненаданите: времето реши да се развали и дъждът скоро ни надви. Бързо се прибрахме в шатрите и както може би се досещате, винаги е голямо забавление, когато сме 10 човека на 4 квадратни метра :) Надухме музиката, картите покриха масите и положените на тях плакати и в крайна сметка времето не успя да ни развали настроението. Също така не успя и да спре ентусиазираните посетители да ни навестяват, като ги приемахме с гостоприемство в нашия подслон.

И така до края на деня, ту слънце, ту дъжд, но това не ни спря да привличаме все по-заинтригувани посетители.

22 април, 10:30. Адска жега. Лилавите тениски привличаха слънчевите лъчи както различните полюси на магнитите помежду си. Тъй като неделята бе единствения истински почивен и неучебен ден, буквално покрай нас минаваха рояци хора. Много от тях се интересуваха от роботите, пробваха да кримпват кабели или просто разпитваха за училището. Едно от хлапетата, които се появи, след като си поговорихме, беше толкова впечатлено, че остана с отворена уста и дори не каза “чао” като си тръгваше. Други пък прихващаха нашия ентусиазъм и се радваха заедно с нас на хубавия ден. Скоро се наложи да водим битки за визитки между двата щанда :)

Времето мина неусетно и скоро фестивалът щеше да бъде официално закрит. Докато хората от поддръжката вече започнаха да демонтират част от шатрите, пред нашите все още беше пълно с хора. Всички рекламни материали, а те не бяха малко, свършиха. Наложи се да разписваме “визитки” на откъснати парчета хартия от останалите ни подръчни материали. От 20-те метра кабели за кримпване бяха останали не повече от 20 сантиметра. Роботите бяха изтощени и се редуваха да посещават бокса за бързо презареждане на батериите. Таблетите започнаха да отказват от многото цъкане. Но отборът кипеше от енергия.

Хората се разотидоха към 19:30, а в 20:00 вече бяхме прибрали всичко останало от щандовете. Казахме си по едно последно “чао, до утре” и се разпръснахме, оцветявайки витрините по малките софийски улички в лилаво :)

Резултатите са налице: посещенията на сайта ни се вдигнаха двойно и имаме доста нови абонати за училищния ни бюлетин (Не сте се абонирали за него? Направете го сега!). Но най-важното е, че всички се забавлявахме изключително много, говорейки с нови хора, завръзвайки нови запознанства и преоткривайки традицията на ТУЕС.

Много благодарности на Лора, за голяма част от снимките, които виждате в тази статия :)