Историята на HackTUES

Историята на HackTUES

HackTUES е едно от най-големите събития в ELSYS. Това е оспорвано състезание между отбори, провеждащо се в рамките на 3 дена. Целта е да се направят проекти по дадените теми и да бъдат оценени . По време на хакатона менторите  помагат на ученици срещнали затруднения .

Състезанието е голям шанс за всеки, който участва , защото ще работи в екип ,ще узнае повече неща и най-важното – ако покаже умения ,които се харесват на някого от представителите на фирмите може да  получи стаж ,а след това и работа . Краят на състезанието завършва с награди за победителите, както и за участвалите.

Макар организаторите на HackTUES да не учат вече в нашето училище, те и тяхното творение са неизменна част от историята и традициите на ТУЕС.

Имахме уникалния шанс да се срещнем с тях и да разберем повече за историята на хакатона. Макар да не се познавахме ,се посрещнахме взаимно приятелски като туесар с туесар.

След кратко представяне, със организаторите - Ивайло Арнаудов, Иво Гергинов, Марги Илиева, Мартин Димитров, Николай Карагьозов, Пламен Нешков, Радостин Ангелов, Стоил Стоилов, Валентин Йонев, Ванеса Стойнова, минахме направо към темата. Поради причината ,че те всички са едно цяло ще ви ги представим под името HackTUES .

 

С каква цел създадохте HackTUES? С какво започна всичко?

 

-Защото не ни пуснаха на 5-тото състезание на HackFМI ,тъй като го направиха само за студенти  и ние решихме да си направим един свой хакатон. Вальо винаги обича когато не го допуснат до нещо, да си направи негово … и да го остави недовършено.

 

-Марто, Ивo и Радо бяха с много добра идея и започнаха да я обсъждат. Включиха и нас останалите и в един момент се оказа, че започваме да организираме новия HackTUES.

 

-В един момент от 3-ма станахме 11. Никой не разбра как всъщност стана.

-Общо взето правихме с голям мерак и кеф първия хакатон.

-Реално го организирахме от нулата до самия хакатон за 20 дена.

-Нямахме никаква идея колко пари ще ни трябват.

-Нямахме никакви пари.

-Но тогава решихме, че ни трябват все пак  някакви и Марто и Вальо проявиха желание да ги потърсят. Това, което си спомням е, че бяхме 20 дни преди хакатона, с нулев бюджет, нямахме никакви социални помощи  и какво направиха те? Отидоха в Microsoft и казаха “Ние ще правим хакатон, трябват ни пари” и Вальо дойде щастлив с 1000 лв. в пощенски плик и започна да го размята и викаше “Хора ,хора! Дадоха пари! “ и усетихме така надеждата , че щом някой се е навил да ни даде 1000 лв. в плик само на обещания ,значи можем да навием и другите хора .

-Нямахме дори разрешение от ръководството  до петият ден преди хакатона.

-Те бяха против това да се състои . Казахме им кога ще се стане .Стела дойде да ни се накара .

-Ние не я поканихме….забравихме я .Стела разбра ,че ще има хакатон в ТУЕС пет дена преди това от плакат и не беше много щастлива .

-Всъщност го организирахме защото ние искахме и стана добре –хората се забавляваха ,имахме много ментори ,много хора от фирми , имахме храна , всички останали бяха доволни .

-Нещата се случиха много добре за тези 20 дена ,като нямахме никакъв опит , никаква идея какво точно правим .

 

Какви Ви бяха очакванията за просперирането на  хакатона?

 

-Да стане поне един хакатон.Понеже първият се получи много добре , решихме да направим втори ,който да е 5 месеца по-късно ,но стана така  ,че единият беше в края на учебната годината ,другият беше в началото на другата ,обаче не се получиха нещата и решихме да го правим веднъж в годината .

-Всъщност ,като цяло имахме идеята да започнем да го организираме винаги в края на годината ,но не бяхме ние тези ,които искаха да го направим в началото на годината .По-скоро ни помолиха .

 

-Третият хакотон ,не ни се получи.Реално започнахме да го организираме ,но от ръководството ни казаха „Стоп”.

-Под „ръководството” нямаме предвид  госпожа директор Стела Стефанава . Това е важно да се отбележи .  

 

Как Ви изглеждаше  HackTUES за вас ? Как се „стовари” върху вас?

 

-Хах „Как ни се „стовари”?”,много интересен въпрос,хубава лексика(смях в стаята).Ами ние като цяло бяхме всичките супер ентусиазирани и правихме готини неща  и това е основното ,тоест имахме някакви моменти ,стояхме там до два ,три часа. Правихме примерно плакати и развихме нещата.Но при условие ,че го правихме хората да се съберат ,да пишат малко код  , да се видят , да се запознаят и това ни водеше като идея.

-Като цяло идеята беше да сплотим хората в ТУЕС , да се запонаят различните класове , малките с големите , да седнат и да направят нещо извън часовете ,защото много хора не искаха да се занимават с програмиране извън тях ,а реално това е основната работа ,която трябва да свършиш .

 

Бихте ли ни казали ,как го видяхте Вие ?

-Ами сега като чувам кой какво си спомня за мен беше много забавно да ги виждам от страни ,защото всъщност първо всички тръгнаха с идеята , нали Вальо , Марто и Радо казаха „Няма да ни пуснат на HackFMI и искаме да си направим собствен хакатон в ТУЕС” и всъщност първата идея беше всички да участват ,дори и тези които го организират.Аз също съм много съгласен с това за  лексиката .

Може да си представите ,че никой от организаторите нямаше време дори да подремне по време на организацията и по време на самия хакатон. Не съм много сигурен ,че тръгна от това да се направи нещо  толкова за всички ученици .Просто като се видя ентусиазма във всеки един от тях и момента , в който организаторите минаваха по стаите и казваха „Ние ще си правим хакатон” , ”Хайде на хакатон” ,а всички питаха какво е хакатон .И  като се видя този hype и някак си в дънданията и , че трябваше всичко да се направи за една събота и неделя ,нещата много бързо преминаха от ентусиазитана идея към организиране .

И за мен беше интересно , беше безценно  да видя мотивирани хора ,които си поставят някаква идея ,без да си имат представа от това какво правят .И аз нямах какво да им дам като съвети .Вальо се изсипваше с някви пликове с пари (смях) .Имахме много забавна история трябваше да осигурим вода . Свързахме се със „Заедно в час ”те обещаха ,че ще ни осигурят машини за вода . И отиваме в петък заедно с Марги в офисите на „Заедно в час ”за да ги вземем  . И ние очакваме пет машини,диспенсъри, при което ние вече бяхме поръчали 20 туби , нали никаква организация , и жената ни показва там някаква кухничка и вика ”Да , да .Ей сега ще ви дам машините .” и отваря някакво шкафче под мивката и ние се гледаме нали „И сега вече ако ги извади от под мивката това ще бъде супер compressive ” и вади от тези ръчните помпи дето не са за никаква туба и ние „Аааааа” обаче как да кажем на жената нали ,тя с нищо не е виновна .И ние „Добре,добре . Взимаме ги .  ” тези помпи нали и първото нещо ,което прави Марги е да звъне „Ами ние поръчахме едни 20 туби от вас .Ами те няма да свършат работа ,ако може да ги откажем?Да , знам ,че са за довечера.”.(смях в стаята).

 

-Да и те от тяхна страна бяха като: „Ама как бе ?20 туби !”(смях в стаята)

-Всичко беше такива моменти .

-Всичко беше точно такова .

-Очакваме едно ,става друго и някак си на магия всичко става. Смисъл тръгнахме от това да си направим хакатон и стана хакатон , в който хората не успяха да участват (смях) ,но тръгна като организация и така .

 

Защо хакатона трябва да е от ученици за ученици ?

 

-И нали то тръгна от идеята ,че го правим буквално за нас. (смях в стаята)

-Ако трябва да бъдем честни си беше егоистична идея ,но хайде , първоначално  .(по-голям смях в залата)

-Но като цяло ,нали не по-косвената идея беше , че цялата организация започна от нас .Поне за първия хакатон ние сами намерихме целия бюджет , осигурихне храна , буквално всичко ,което трябваше на хакатона . Стоил ни помагаше с каквато налудничева идея ни беше хрумнала.

-А те бяха много.

-Но ключовото беше ,че зад нас нямаше организации ,които да стоят да ни помагат и другото беше да подсилим духът на туесарското брадство