Лицата зад ТУЕС: Кирил Митов
За последно интервю през тази учебна година ви представяме господин Кирил Митов, който е инициаторът на този вестник, т.е. на това журналистическо приключение. Днешно време, той е разменил чиновете в ТУЕС за катедрата и с всеки изминал час успява да вдъхнови все повече ученици. Въпреки заетото си ежедневие, той успя да отговори на няколко наши въпроса:
- Знаем, че Вие сте завършил ученик на ТУЕС. Разкажете ни за ученическите си години и за училището преди.
На първия ни учебен ден валеше. При това много. Сега, като се замисля, не знам как цял випуск се събрахме във фоайето на училището, но си спомням, че Френски ни посрещна на стълбите на 1-вия етаж. Разбира се, първите му думи бяха "Welcome to the hell", както повечето от вас знаят :). ТУЕС тогава и ТУЕС сега се различават, както в някои добри, така и в някои не толкова добри аспекти. Така и не разбрах откъде се появи нуждата в последните години родителите да идват в училището и защо толкова много от сегашните ученици се "лигавят" и не могат да "пораснат". Това го нямаше преди десетина години. Нещо, което обаче сегашните ученици имате, е интернет, докато ние бяхме от поколението, което опъваше LAN кабели между блоковете и "пържеше" процесорите Celeron за още няколко мегахерца повече. Сегашните ученици са много по-добре свързани, оборудвани и много по-лесно комуникират помежду си. Помня и времето, в което Стела Стефанова водеше предмета "Въведение в специалността" от 1-ви до 15-ти септември. Да, тогава ТУЕС учеше от 1-ви септември и аз не помня януари месец да съм бил на училище. Просто в ТУ течеше сесия и ние също бяхме във ваканция. ТУЕС беше мястото, в което се запознах с невероятни хора. И до ден днешен, всеки последен понеделник на месеца, със съученици от ТУЕС се събираме, за да се видим на по биричка. И така вече няколко години. - Каква беше Вашата дипломна работа в 12 клас и как беше оценена тя?
Дипломната ми работа бе на тема - "VEdit - редактор на векторна графика". Всъщност с Ненко Табаков имахме по-голяма идея от това: искахме да направим CAD система, но бързо бяхме "приземени" на земята и видяхме, че това не е нещо, което да направиш в рамките на няколко месеца. Характерно за нашата работа бе, че обърнахме много внимание на вътрешната архитектура и дизайна на приложението. Знанията, които придобих по това време, се оказаха безценни за кариерата ми след това. Защитихме, разбира се, с 6. Но по-важното бе, че получихме и ELSYS награда от господин Любомир Чорбаджиев, която се казваше "ООД - обектно-ориентиран дизайн". Няма други с подобна награда :) - Как решихте да се върнете в училището като преподавател?
Да разбираш дадена област е едно. Да можеш да работиш в тази област е друго. Но да можеш да предаваш знанията си, е нещо много по-различно. Не всеки добър програмист може да предаде знанията си на други програмисти или ученици. Някои просто нямат търпението да го направят. При други проблемите са по-големи. Преподаването ме забавлява. Имах страстта, желанието, имах и възможностите и постепенно започнах да поемам час-два тук, час-два там. Да разказвам за Java, Eclipse, JFace, EMF (последното се осмелих да разкажа само на един випуск). С времето видях, че това, което постигам с преподаването в ТУЕС, носи повече от това, което влагам. Имаше момент, в който учих в университета, работих на две места като програмист и в същото време преподавах в ТУЕС. Често ме питат - "Защо го правиш? Плащат ли ти нещо?". Наскоро се замислих, че правилният въпрос е: "Колко трябва да ми плащат, за да не преподавам в ТУЕС?" Освен това аз съм от клас, от който едва 2-3-ма заминаха за чужбина. Повечето решихме да останем тук. И докато сме тук, поне да свършим някаква истински работа :) - Часовете по Технология на програмирането в 11 клас често са нестандартни. Откъде черпите идеи за интересните преподавателски методи?
Някой неща ми идват отвътре. Затова гледам да ги споделям с повече хора, за да могат и те на свой ред да обучат други ученици. - Кое Ви вдъхнови да започнете собствен бизнес и трудно ли Ви беше да го направите?
Собственият бизнес не е решението на всички проблеми. Важното е да добавяте повече стойност, а формата, под която го правите, не е чак толкова важна. Кое ме вдъхнови? Имах проблем. Имах и желанието да реализирам решение на този проблем. И ако успеем да спечелим и пари, то тогава всички печелим. Robopartans не е първият, но не е и последният проект, който започвам. Той просто засега е най-успешният в термините на "добавена стойност". - Мислите ли, че в България е трудно да пробиете като start-up?
Смятам, че България не се различава много от останалите места по света. Идеите просто са във въздуха. Трябва да си на правилната честота, за да ги уловиш, и трябва да работиш невероятно много, за да ги реализираш. Трябва ти и малко късмет. Не много, но поне малко. Това което все още нямаме в България, в "обществото на предприемачите", и което се надявам да изградим в следващите години са:- Герои - в България все още нямаме героите. Нямаме тези изключително успели личности, по чийто път да искаш да тръгнеш. Всъщност имаме, но са малко. Малко се невероятните сред тях. Тези, които да искаш да следваш. Трябват ни повече герои, които да бъдат малко по-публични.
- Разбирането на грешка и фалит - "едно от най-страшните неща, които може да ти се случи, е да фалираш". Това е теза, която ще чуете неведнъж от родители, приятели и т. н. Това, което все още не съществува, е възможността бързо да се вдигнеш на крака и да започнеш нов проект. Нямаме разбирането, че да фалираш не е страшно.
От там нататък, това, колко е голям пазара ви, колко са платежоспособни клиентите ви, са детайли на бизнеса. Тях ги има навсякъде.
- Какво бихте посъветвали учениците, които също искат да стартират своя компания?
През месец юни 2012 в ТУЕС ще започнем нещо, което с Любомир Чорбаджиев отдавна си говорим. В последните години натрупахме знания в интересни области, включително и в предприемачеството, които с радост ще споделим с всички ученици. Тоест, очаквайте секция "Предприемачество" на сайта на ТУЕС или на lubo.elsys-bg.org. Поставили сме си високи цели и няма да ви позволим да не ги достигнете :) Но това, което искам да кажа на всички, е: има прекалено много неща на този свят, които са "добри". Човек трябва да се бори да направи нещата "изключителни", защото няма по-голям враг на "изключителното" от "доброто". - Според Вас какво прави един човек програмист?
Според вътрешното ми разбиране и усещане програмистите приличат повече на артистите, художниците, скулпторите отколкото на академичните работници. Програмирането е донякъде майсторлък. Може да отидеш някъде да чиракуваш (стаж), да използваш различни инструменти (програмни езици и технологии) и за да постигнеш невероятни резултати трябва преди това да си натрупал опит. Като майсторите на японските мечове. Трябва да полагаш огромни старания, за да постигнеш невероятни резултати. А ако ще постигаш нещо различно от невероятни резултати, по-добре се занимавай с нещо друго. - Кой е най-хубавият Ви спомен като ученик и като предподавател в ТУЕС?
Например: 9-ти клас сме. Петък вечер. Събрали сме се да направим мрежа в клуб 213. Тогава бе трудно да играем в мрежа от вкъщи. На следващия ден, събота, имаме Елетротехника, Математика и Електронни елементи. Първият час, към 08:30, групичката от десетина уценици заспиваме в час при Вальо Иванов. На втория чин седи Ненко Табаков, подпрял изморена глава на ръката си и леко притворил очи. Вальо Иванов се запътва към него, повдига връзката си от 20 ключа и я пуска върха чина му, като така стряска всички ни. В този момент настъпва пълна тишина. Всички разбираме, че спим, а Вальо Иванов не е преподавател, с който да се бъзикаш. Поглежда ни, усмихва ни се и казва: "Ех, момчета. С тези нощни филми много се изморявате" (После не помня дали не изпита и някой от нас). Все още ми е странно, че такива невероятни хора са ни преподавали. - Java или Ruby on Rails?
"It is not the answer you are looking for, Neo. It’s the question? What is the question, Neo?"